пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ

Природни забележителности

Поддържан резерват „Тъмната гора” (площ 30,2 хa), от 1999 г. има статут на поддържан резерват. Разположен е на около 20 км. североизточно от с. Ковачевица, в Дъбрашкия дял на Западните Родопи, при 1500-1700 м. надморска височина. „Тъмната гора” е най-ценната защитена природна забележителност в региона, в нея се съхранява част от вековната смесена гора – смърч, бук и ела. В границите на резервата са разграничени 92 растителни вида, сред които се срещат и ендемитни и защитени видове, както и 119 вида гръбначни животни с национална, европейска и световна значимост. От бозайниците специален интерес представляват сърна, златка, лешников сънливец, а от птиците черният щъркел, скален орел, глухар. Сред безгръбначните с консервационна значимост се срещат алпийска розалия и горска мравка.

Скални образувания „Козият камък” и „Черната скала” в землището на с. Ковачевица, обявени за забележителност през 1976 г. „Козият камък” е разположен в красива местност с иглолистни дървета, представлява внушителна гранитна изветрена скала. Множеството правилно изсечени дупки в скалата, с различни големини, дават основание на учените да смятат, че скалата е била тракийско светилище (древна обсерватория). Маршрутът до скалните образувания започва от горско стопанство „Беслет” и е със средна степен на трудност, което позволява самостоятелно изкачване.

Огняновски минерални бани при с. Огняново – балнеоложки курорт с регионално значение. Съществуват две групи извори. Първата група от 14 извора, известна под наименованието „Градски бани”, е разположена по долината на р. Канина, а втората група от 3-4 извора, т.нар. „Селски бани”, се намира на 1 км североизточно от с. Огняново – откъдето идва и наименованието „Огняновски минерални бани”. Минералната вода от изворите е бистра, без миризма, приятна за пиене и с температура от 35оС до 40оС. Разположени по каньона на р. Канина с чистите си води и заобиколени от иглолистни и акациеви гори, Огняновските минерални бани предлагат приятна почивка през цялата година. Изключителна гледка се открива от близките склонове към върховете на величествената Пирин планина. Благоприятното географско разположение, чудесните климатични условия и лечебните качества на тези минерални извори привличат голям брой туристи целогодишно.

Дълбокият каньон на р. Канина – на час и половина пеша от с. Ковачевица се намира един от най-впечатляващите природни феномени в общината – „Синият вир”. Разположен в местност с живописна девствена природа, гъста борова гора и непристъпни скали, стърчащи от двете страни на всеченото в югозападните склонове ждрело на р. Канина. Мястото представлява каскада от прагове и водопади, спускащи се с грохот в няколко дълбоки издълбани от силата на водата вирове, където водата придобива изумруден синьо-зелен цвят.

„Маноилова дупка” – на левия бряг на р. Маноиловски дол се намира най-дългата пещера в Родопския рид „Дъбраш” – „Маноиловата дупка”. Един от най-ценните спелеоложки комплекси в страната, поради богатите си пещерни образувания и значението й за опазване на световнозащитените видове прилепи. Пещерата има карстов произход, средногодишна температура 8,7?С и дължина 2 175 м. Тук са установени 10 от общо 32 вида прилепи в страната, повечето от които редки за България и Европа, в т.ч. световнозастрашените бехщайнов нощник, широкоух прилеп, средиземноморски подковонос и др. Биоразнообразието се допълва от над 10 вида безгръбначни животни, сред които сляпата троглобионтна стоножка – локален ендемит, която може да бъде видян единствено в тази пещера.

Вековни чинари в с. Гърмен , обявени през 1968 г. за вековни, намират се на 0,5 км от центъра на с. Гърмен, в близост до античен и римски град Никополис ад Нестум, в кв. Заграде. Заградските чинари (от т.нар. вид източен чинар) са двете най-атрактивни дървета в околността, на обща възраст над 600 години. В общината други шест дървета също са обявени за вековни и представляват интерес – 2 източни чинара в с. Гърмен и с. Огняново, 2 бряста в с. Огняново и 2 тополи в с. Дъбница.

„Каялийски скали” – намират се в м. „Каялиецо” в западнородопския рид „Дъбраш” и са защитени скални образувания със статут на природна забележителност от 1984 г. Разположени на 1 600 м надморска височина, сред вековна гора от бял бор и смърч. Заемат 8 ха площ и представляват уникален комплекс от величествени стърчащи скали и скални венци с височина до 70 м.

Базиликата – намира се на 2,5 км югоизточно от „Никополис ад Нестум”, в м. „Грамадето”. Раннохристиянската трикорабна базилика от елинистически тип е датирана от IV в. Разкрити са помещения с обща дължина 24,71 м, като подовете й са застлани с мозайки с геометрични, растителни и животински орнаменти.

Праисторическо селище и тракийско светилище, с. Долно Дряново – намира се в м. „Градището”, на 2,5 км североизточно от центъра на с. Долно Дряново. Скалният комплекс съчетава новооткрито халколитно селище (V хил. пр. Хр.) и светилище от късната желязна епоха (VI-II в. пр. Хр.). Съчетава относително рядък природен феномен с тракийски култов център, с предварителен статут на паметник на културата от национално значение. Природният феномен представлява 3 големи каменни човешки глави, известни в науката като миметолити и скални фигури, наподобяващи патица, орел, костенурка, змия, вълк и други животни. Древните траки превръщат мястото в светилище, като изсичат в скалите различни кръгове, големи човешки стъпки и трон с култови цели, а за вход са използвали т.нар. «промушвачка” или „чистилище” (долмен). В района е регистриран и значителен културен пласт от халколита, като специално внимание заслужава намереният глинен съд на възраст около 7 000 г.

Културно-исторически резерват „Ковачевица”, с. Ковачевица – намира се на 15 км североизточно от с. Гърмен. Живописното село е разположено на 1000-1100 м надморска височина в родопския рид „Дъбраш”. Създадено е в средата на ХV в. от български преселници. През втората половина на ХVІІІ в. тук се заселват българи майстори-зидари от Костурско, с което се поставя началото на добре развит център на зидарството.
Поради стръмния терен на местността, архитектурата тук се отличава с компактни постройки и уникално разположени къщи. Многобройните задънени, калдъръмени улички, сложните кръстовища и проходи създават една неповторима атмосфера. Къщите и днес са покрити с традиционните каменни плочи (тикли), над които се извисява оригинален каменен комин. Неповторими със своите архитектурно-художествени качества са Шумаревата, Гюзлевата, Сарафовата, Коювите къщи, като шест от тях имат статут на паметници на културата с национално значение: Даскаловата, Шунгуревата, Дишляновата, Шимеровите, Банговата и Пиларевата къщи. Днес в селото са запазени 112 къщи носещи духа на типичната Ковачевска архитектура, като голяма част от тях са реставрирани. Ковачевица е едно от 9-те селища в България с изцяло запазена възрожденска архитектура, със статут на исторически и архитектурен резерват от 1977 г.

с. Лещен – в селото 15 стари родопски къщи са реставрирани и предлагат на посетителите богат избор от възможности за активна почивка – съчетание между почивка сред природата и уюта на българската традиция. Къщите са обзаведени по лещенски, но разполагат с удобства като телефон, телевизор, кухненски бокс и модерни санитарни възли. Във вилното селище на разположение на гостите е и механа (приютена в старото килийно училище), която предлага вкусни български ястия, като голяма част от продуктите идват от личното стопанство на домакините. Възможностите за туризъм са лов, риболов, езда, разходки в планината с джип или каруца, бране на билки и гъби, посещение на минералните басейни в с. Огняново, разходка до с. Ковачевица и др.

Музейна сбирка – в с. Скребатно се намира единствена в община Гърмен музейна сбирка, която е и втора по значимост в региона, след музея в Гоце Делчев. Тя е създадена от инициативен комитет, с помощта на цялото население на селото. Разположена е в уникална сграда, на над 300 години, построена над дере, в стар архитектурен български стил. По време на турското робство е била конак (административен център), след което е трансформирана в килийно училище, а по-късно в светско училище.
Музейната сбирка се състои от:
-Етнографската част – предмети от бита, специфични национални носии на двата етноса (християни и мохамедани) – по голяма част с голяма етнографска стойност (всички експонати са подарени от местното население)
-Историческа част – в три помещения са подредени различни експонати, които проследяват участието на населението във важни исторически събития за България. Експозицията представя хайдушкото движение – съхранени арнаудски саби, ножове и пушки, много документи и снимков материал от Национално освободително движение, участието на местното население в Илинденско-Преображенското въстание. Отразена е и борбата за независима българска църква (чрез снимков материал и документи).

Духовни храмове и културни паметници

Църква „Св. Никола”, с. Ковачевица – построена е през 1848 г. и е архитектурно-строителен и художествен паметник на културата с национално значение. Представлява трикорабна псевдобазилика с голяма полукръгла апсида от изток и външна галерия от запад. През 1893 г. северозападно край нея са пристроени 4-етажна камбанария и килийно училище, които заедно с църквата са обградени от каменен зид и образуват оригинален архитектурен ансамбъл. На тавана е разположено изображението на „Христос Вседържител” (1848 г.), а над колоните са монтирани икони с образи на пророци. Интериорът на църквата се е оформял от различни майстори през годините. Липсват стенописи, но има декоративни мотиви (дърворезба и живопис) по иконостаса, таваните, аркадите, амвона и архиерейския трон. Архангел Гавриил и Богородица от „Благовещение” и четирите фигури на църковните отци под тях са изписани с миниатюрна прецизност. В църквата се съхраняват и по-стари икони – „Йоан Предтеча” (1736 г.), „Богородица с младенеца” (XVIII в.), „Христос на архиерейския трон” (XVIII в.), „Богородица” и „Дейсис” (1807 г.) от тревненския зограф Димитър Коюв.

Църква „Св. Георги”, с. Гърмен – построена е през 1898 г. на мястото на по-стара църква и е художествен паметник на културата с национално значение. Представлява трикорабна псевдобазилика с камбанария, като аркадата на централния кораб е декориран със стенописни изображения (медальони). Иконостасът е голям, с имитация на мрамор.

Църква „Св. Парашкева”, с. Лещен – построена е през 1837 г. Декоративната живопис по иконостаса и иконите са с художествена стойност. Църквата е обявена за паметник на културата с местно значение.

Църква „Успение Богородично”, с. Огняново – построена е през 1835 г. и е художествен паметник на културата с местно значение. Представлява трикорабна псевдобазилика, полувкопана в земята, като към западната й част е изградена камбанария. Градежът на църквата е от речен камък. Иконостасът е таблен, с рисувана лозница. Цокълните табла са със сцени от „Шестоднева”, а северната стена и колонадата са покрити със стенописи. Иконите от царския и апостолския ред са от 1863 г.

Църква „Св. Димитър”, с. Осиково – построена е през 1846 г., художествен паметник на културата с местно значение. Представлява трикорабна псевдобазилика с открита дървена нартика от запад, а източната апсида е полукръгла. Северната и южната фасади са с извивка на корниза, повтаряща наклона на терена. Камбанарията, допълнително строена през 1894 г., е каменна с височина 7 м. и с 2 камбани. Интериорът се разделя на 5 двойки колони, свързани с аркада. Иконостасът е таблен, състои се от венчилка, апостолски ред, лозница, надиконни пана, празничен ред, втора лозница, надиконни пана, царски ред и цокълни пана. Иконите са от средата на XIX в., прецизно изписани с миниатюрни детайли. Цокълните пана са със сцени от „Шестоднева”. Царските двери са майсторски украсени с дърворезба, с растителни ажурни орнаменти и медальони. Таваните и лозницата са апликирани с мотиви от червени цветя. В центъра е изображението на „Христос Вседържител”, на младини. Архиерейският трон е с примитивно изрязани лъвове, а амвонът със скулптиран гълъб.

Църква „Св. Димитър”, с. Балдево – построена е през 1882 г. на мястото на по-стара църква и е художествен паметник на културата. Представлява трикорабна псевдобазилика с галерия от юг и камбанария, пристроена по-късно. Рисуваният иконостас е със сцени от „Шестоднева”, иконите (1884 г.) са изпълнени от зограф-примитивист.

Църква „Св. Параскева”, с. Скребатно – построена през 1835 г., художествен паметник на културата. Представлява трикорабна псевдобазилика с пристроена камбанария през 70-те години на XX в. Колонадата е украсена със стенописи, майсторът изографисал църквата е самобитен.

Джамия, с. Долно Дряново – представлява атрактивен архитектурен ансамбъл от намиращи се в съседство две джамии – стара нереставрирана на повече от 500 г. и нова, строена през 1998 г. Новата джамия е една от най-големите в региона.