пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ

География

Местоположение

Община Гърмен е разположена в Югозападните Родопи. Обхваща части от долината на река Места и от западните склонове на Дъбрашкия дял на Западните Родопи. На изток граничи с община Сатовча, на североизток – Велинград, на северозапад – Банско, на югозапад – Гоце Делчев и на юг – Хаджидимово. В територията на общината са включени селата: Балдево, Огняново, Скребатно, Осиково, Рибново, Марчево, Лещен, Горно Дряново, Ковачевица, Дебрен, Дъбница, Хвостяне, Крушево, Ореше и Долно Дряново, с общо население 16 379 жители (21.07.05 г.). Село Рибново е с най-голям брой жители (2 601), а с най-малък е с. Лещен (9). Село Гърмен (1 810 жители) е административен, стопански и културен център.

Релеф

Община Гърмен е с територия 388 479 дка, от тях близо 70% са горски фонд. Характерен за района е планинският и хълмисто-планински релеф, с най-високата точка – връх Беслет (1 938 м). В югозападната и средна част на общината се наблюдават дълбоко врязани речни долини. Малка част от югозападната територия на общината е с типично равнинен релеф, като дял от Неврокопската котловина, през която протича р. Места.

Климат

Община Гърмен е едно от най-топлите места в страната, независимо от заобикалящия планински релеф, тъй като се намира на границата на два климатични пояса – умереноконтинентален и преходносредиземноморски, проникващ от долината на р. Места. Количеството на валежите е 620-780 мм/м2 средногодишно, като разпределението е сравнително равномерно през четирите годишни сезона. Снежната покривка се задържа между 70-100 дни, а относителната влажност на въздуха е 60-75%. Четирите сезона са ясно изразени, с топло лято и умерено студена зима. Специфичният микроклимат в региона е подходящ за развитието на туризма. Въздухът е лишен от индустриални замърсявания и вредни газове. Климатът позволява целогодишно балнео, климатолечение и разнообразни форми на туризъм.

Води

Водните ресурси на територията на общината се формират основно от р. Места и нейните родопски притоци Канина и Дъбнишка река (Върбица). Пълноводието им е през пролетта (март-май), което се свързва с топенето на снеговете и пролетните дъждове. В региона на долината на р. Канина има топли минерални извори с температура на водата от 35оС до 40оС и общ дебит на находището около 8 л/с. Съществуват исторически данни за това, че в миналото римляните са ползвали минералните извори за рехабилитация на легионите си.

Флора

Горският фонд заема 281 228 дка (72%) от общата територия на общината. Разнообразието на климатичните условия и релефа са фактори, които определят богатото разнообразие на дървесна, храстовидна и тревна растителност. Широко разпространени са иглолистните дървета: черен и бял бор, смърч, ела, бяла мура, европейска лиственица. Среща се и голямо разнообразие от широколистни дървета: бяла върба, бяла и черна елша, тополи, обикновен габър, келяв габър, космат дъб, липа, зимен дъб, бук, акация, бреза, чинар, ива и др. От храстовидната и тревна растителност основно се наблюдават различни лечебни растения (над 50% от разновидностите в България могат да бъдат открити тук), диворастящи горски плодове и гъби. В района се срещат и редица редки и защитени растения, като родопско омайниче, българско прозорце, както и ендемити като родопска горска майка, зеленоцветен напръстник и др.

Фауна

Благоприятният климат, богатото видово разнообразие на горите, сравнително гъстата хидроложка мрежа, както и обширните ненаселени територии, главно в северната част на общината, създават благоприятни условия за развъждането на благороден елен, сърна, дива свиня, срещат се и мечки, вълци, видри и други видове едър и по-дребен дивеч. Части от територията на общината попада в мрежата НАТУРА 2000 – „зона Места”, в североизточна посока по поречието на р. Канина. Тук могат да се видят черен щъркел, орел-змияр, скален орел, белоопашат мишелов, черен кълвач, скална и червенокръста лястовица и др. Особено място заемат и прилепите, някои от тях попадащи под различни мярки на защита (бекщайнов нощник, широкоух прилеп).

История

В древността районът е населяван от различни племена, като най-трайни следи оставят траките, славяните и прабългарите. В поречието на Горна и Средна Места и по склоновете на Западните Родопи се настанява основно тракийското племе беси. Свидетелства за богатия живот на траките по тези места са останките в множеството могили в региона. При направените проучвания са намерени фрагменти от атически съдове, предимно в м. „Драача” над с. Гърмен. Могилни некрополи има и в землищата на селата Блатска, Дебрен, Дъбница, Хвостяне.

Към 146 г. сл. Хр., след продължителни битки между римските войски и местните тракийски племена, районът около Гоце Делчев окончателно попада под римско владичество. В м. „Драача”, недалеч от тракийското селище Кейрпара, император Траян (98-117) изгражда град в чест на победата над даките в Добруджа и го нарича „Никополис ад Нестум” (град на победата на Места). Градът е разрушен в края на VІ в. от славяните, като тук се заселва племето смоляни, което населявало териториите до Централните Родопи. Славяните са се занимавали със земеделие и скотовъдство, произвеждали са просо, пшеница, лен, конопени и бобови растения, отглеждали са птици, дребен и едър рогат добитък. Когато приемат християнската вяра, свързват култа към Перун с християнския светец Илия и създават много светилища в негова чест. Такова оброчно място се е запазило и до днес на изток от с. Гърмен, където всяка година се колят животни за курбан.

По време на османското владичество селото се споменава неколкократно през 16-17 в. в османските регистри, за това свидетелства и турския чифлик, построен върху територията на Никополис ад Нестум. Основен поминък на населението в региона до 19 в. е земеделието, като част от мъжете работят и като дюлгери (строители) във вътрешността на страната и Беломорието. По време на българското Възраждане в региона са построени първите новобългарски училища и църкви (от тогава датират: църквата „Св. Георги” в с. Гърмен, църквата „Успение Богородично” в с. Огняново, църква „Св. Никола” в Ковачевица, църква „Св. Парашкева” в Лещен, църква „Св. Параскева” в Скребатно, църква „Св. Димитър” в Осиково и др.).

Населението от района се включва в доброволчески чети по време на руско-турската война (1877-1878 г.) и по време на Балканските войни (1912-1913 г.). През 1901 г. в с. Гърмен, под ръководството на Стойко Пашкулев се формира и народно опълчение „милиция”. Регионът, в който попада и община Гърмен е освободен от Османско владичество през 1912 г.

Традиции и местни обичаи

Вековното съжителство на различните етнически и религиозни групи в община Гърмен е довело до преплитане и зачитане на традициите и обичаите на местното население, особено на двете основни култури – християни и мюсюлмани. Това е особено видимо и впечатляващо в селата със смесено население където всички празнуват, независимо християнски или мюсюлмански е празникът. Най-значимите християнски празници, част от културния календар на община Гърмен са: Йордановден (Богоявление), Сирни заговезни, Великден (Възкресение Христово), Гергьовден, Бъдни вечер и Коледа (Рождество Христово), от мюсюлманските празници, такива са Рамазан Байрам и Курбан Байрам.

Интерес представляват съборите и празниците на отделните села, запазили своята уникалност. Такова е честването на Гергьовден в с. Скребатно, където туристите могат да чуят характерното родопско двугласно акапелно пеене, да се насладят на автентичен фолклор, както и да се присъединят към празничната гощавка на поляните край селото. Съборът в с. Огняново, посветен на Успение Богородично (14-15 август) – празникът преминава с много веселба и традиционните борби на стадиона на 15 август. Интерес представлява и традиционният събор в с. Балдево на 2 август, по случай Илинденско-преображенското въстание.

Може би най-голям интерес от всички местни обичаи представлява традиционната помашка сватба в с. Рибново, която е запазила старите български обичаи на сгодяването, както и местните обичаи, повлияни от исляма. Сезонът на сватбите е през есенно-зимния сезон, като празника продължава 5 дни, съпътстван с много песни и танци на площада. Кулминацията е през втория ден – рисуването на лицето на булката т.нар. лепене на гелина.

Туризъм

Община Гърмен разполага с потенциал за развитието на различни алтернативни форми на туризъм – селски, културен, еко- и балнео-туризъм. Богата е на природни дадености и богато историческо и културно наследство. Благоприятното разположение, близостта до утвърдени курорти като Банско и Разлог, както и минаващото трасе Гоце Делчев – Драма, през ГКПП Илинден и съществуващата сравнително добре развита хотелска база са основни предпоставки за развитието на туризма в областта.

Културно-исторически туризъм

Късно-античен и римски град „Никополис ад Нестум” – намира се в землището на с. Гърмен, в м. „Марков чифлик” и м. „Хисарлъка”, на 7 км от гр. Гоце Делчев. Основан е през 106 г. от римския император Траян, в чест на победата му над даките. Наречен е „Град на победата при Места”. През Римската и ранновизантийската епохи Никополис ад Нестум е от най-значителните градове на пътя, свързващ егейския бряг и централния път Виа Егнатия през Родопите с Тракийската низина. Културният разцвет на града е през периода II-VI в., в края на VI в. е разрушен от славяни и авари. Върху развалините му през средновековието възниква селище, което загива при походите на кръстоносците. През късното средновековие на част от мястото има българско селище, а в югоизточната част на укрепения град – турски чифлик.

Късноантиченият и римски град Никополис ад Нестум е организиран по подобие на малоазиатските градове с аграрен характер – две централни улици, пресичащи се под прав ъгъл в центъра на града. Ограден е от всички страни с високи крепостни стени, с дебелина от 2,40-2,80 м, градежът е от речни камъни, споени с бял хоросан, примесен с едри късчета счукана тухла, редуван с хоризонтални редове от по 4 реда тухли (opus mixtum). В резултат на археологически разкопки са проучени изцяло южната крепостна стена с портата и голяма част от източната и западната стени. Разкрити са 4 кръгли кули на южната стена, 2 почти квадратни кули пред полукръглата екседра на южната порта, 1 V-образна кула на западната стена и 1 правоъгълна кула на източната крепостна стена. Непосредствено до вътрешната страна на южната крепостна стена е разкрита банска постройка (терми), снабдена с обширна съблекалня (аподитерий), хладен басейн (фригидарий) и горещ басейн (калдарий). В югоизточния ъгъл на града е проучено и богато перистилно жилище с вътрешен двор, с мраморна колонада и покрит портик. В глинен съд върху тухления под на най-голямото от помещенията на перистилното жилище е намерена находка от 137 монети на византийския император Юстин и съпругата му София (518-527 г.), която датира и загиването на града. При разкопки са открити фрагменти от оброчен релеф на Тракийския конник, статуйка на Хермес, старохристиянска надгробна плоча, стъклени, бронзови и керамични съдове, златен пръстен и др.

Никополис ад Нестум е един от малкото запазени антични градове в България и единствен в Родопите от периода на римското владичество на Балканите. Обявен е за археологически и архитектурен паметник от античността и средновековието.

Туристически информационен център, с. Огняново – намира се в центъра на с. Огняново и предлага информация както за възможностите за алтернативен туризъм (селски, културен, еко и балнеотуризъм) в общината, така и за съседните общини. ТИЦ разполага с информация за природните забележителности, културно-историческото наследство, транспортната инфраструктура, културни и спортни събития, чествания и празнични прояви, включени в културния календар на община Гърмен.